чете на глас

Още през 1943 г. британският премиер Уинстън Чърчил подчерта, че „Прусия е първопричината за всяко зло в Германия“. На 25 февруари 1947 г. Съюзният контролен съвет, върховният управителен орган на четирите окупационни сили, потвърди това мнение. Закон № 46 гласи: „Държавата в Прусия, която винаги е била носител на милитаризма и реакцията в Германия, в действителност е престанала да съществува.“ Краят на Прусия, нейното правителство и власти бяха запечатани. Пруските провинции, останали на запад от границата на Одер-Нейс, бяха частично разбити в по-малки, независими държави, а отчасти бяха усвоени в съществуващи федерални държави. Освен териториалната реорганизация, разпадането на Прусия е било и политически символично. От армията на Уилям II над Райхсвера до Вермахта сякаш се очертава непрекъсната линия. Само премахването на милитаристките и авторитарните структури, каза се в Съюзниците, гарантираше демократична Германия и мирна Европа. Прусия - убежище на реакционни и вечно готови владетели или място на ревност за либерална реформа, религиозна толерантност и важни научни постижения? Следващите поколения също имаха трудности с правилното тълкуване. Прусия все още предизвиква възхищение и критика.

© science.de

Препоръчано Избор На Редактора