чете на глас

Германската империя от 1871 г. е била дом на голям брой национални малцинства. Полша и Мазурия живееха на изток, Елзаси и Лотарингия на югозапад. Императивът на националната държава обаче засили натиска на интеграцията върху тези групи от населението, което се отрази и на датскоезичните жители на Северен Шлезвиг. През 1867 г. Шлезвиг-Холщайн става пруска провинция и накрая през 1871 г. част от германския райх. Жителите на Nordschleswig първоначално бяха приети, че могат да изберат родината си Дания, без да се налага да напускат родината си. Мнозина използваха тази оферта. Постепенно обаче датското общество се превърна в сериозен разрушителен фактор за консолидиращата се национална държава. След като германизационната политика нямаше нищо против укрепването на датското национално съзнание, пруският президент Ернст Матиас фон Кьолер прибягна до по-яростни средства. От 1897 г. нататък е имало експулсиране на бившия отантен, само през 1899 г. е имало 373 души. Особено засегнато беше второто поколение на тези отантен. Тя не беше нито германка, нито датчанка и поради това беше считана за без гражданство. На 11 януари 1907 г. най-накрая приема пруско-датската конвенция за нея: Optantenkinder получава пруското гражданство. Конфликтът обаче продължи. Само референдумът от 1920 г. установява германско-датската граница - не без да повдига нови проблеми на малцинствата.

© science.de

Препоръчано Избор На Редактора