Както показва неверното цветно изображение на телескопа „Спицер“ (горе) и илюстрацията (отдолу), голяма част от оригиналната стратификация на звездата е запазена и днес. Снимки: НАСА / JPL-Caltech / L. Рудник
Четене на глас Избухването на звезда е чиста афера: в свръхнова, един слой в даден момент се взривява. Поне такъв беше случаят със свръхнова, чиито останки се намират на 10 000 светлинни години от Земята в съзвездието Касиопея, според Джесика Енис от университета в Минесота и нейните колеги. Остатъкът от свръхнова касиопея А, най-силният радиоизточник извън Слънчевата система, вероятно се е образувал преди около 300 години, когато звезда избухна с 15 до 20 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Свръхновата не беше наблюдавана от Земята - вероятно защото тъмен облак криеше взривяващата се звезда.

Масивни звезди като предшественика на Касиопея А имат структура в купа в края на живота си, защото вътре се сливат все по-тежки елементи. Във външните черупки са леки елементи като водород и хелий, последвани от черупки със средно тежки елементи като неон, кислород или въглерод, а вътре се натрупва желязо. И накрая, тъй като ядреният синтез от желязо към по-тежки елементи вече не може да произвежда енергия, звездата в крайна сметка избухва, когато по-леките елементи я използват като гориво.

По-ранни наблюдения с рентгеноскопа Чандра предполагаха, че експлозията на Касиопея А се развива постепенно. Облакът на експлозията вече достигна диаметър десет светлинни години. От елементите на средните слоеве обаче нямаше и следа.

Липсващите черупки от лук от елементите неон, кислород и алуминий, които днес се разпространяват като непрекъснато разрастващи се мехурчета в космоса, Енис и нейните колеги вече можеха да открият с инфрачервения телескоп Spitzer. „Изглежда, че различните слоеве на звездата на произход летят навън последователно, но не еднакво бързо във всяка посока“, казва Уилям Рич от Научния център „Шпицер“ в Пасадена. показ

Изхвърленият звезден материал удари след известно време върху ударна вълна, която се генерира от експлозията. В резултат на това газът се загрява изключително много и в резултат на това произвежда рентгенови лъчи. От друга страна, материалът, открит от Спитцер, наскоро беше ударен от ударната вълна и следователно е още по-хладен. Излъчва инфрачервено лъчение. В този спектрален диапазон изследователите сега откриха характерни улики за елементи от средните черупки, а именно неони, кислород и алуминий.

"Така че взривът не беше достатъчно хаотичен, за да се смеси изцяло останалата част от свръхновата", казва Лорънс Рудник от Университета в Минесота. След няколко века обаче различните слоеве ще се смесят толкова старателно, че няма да се правят изводи за агонията на Звездата.

Джесика Енис (Университет в Минесота, Минеаполис) и други: Astrophysical Journal, 20 ноември 2006 г. Ute Kehse

© science.de

Препоръчано Избор На Редактора