Допреди няколко милиарда години глобален океан вероятно покриваше Марс. Илюстрация: НАСА / Грег Ширах
Пустинната планета Марс все още би могла да скрие огромни количества вода под повърхността си, защото атмосферата може би е попречила тя да загуби своя гигантски океан, който е бил само на няколко милиарда години, в космоса. Шведски изследователи са разбрали за Стас Барабаш. Те са изчислили от сателитните измервания, че през последните 3, 5 милиарда години Марс е можел да загуби само количеството на дълбок до глезена планетарен басейн. Следователно най-голямото количество вода, заподозряна на Марс, все още трябва да се намира под повърхността на планетата. Изследователите използваха инструментите на европейския маршал Марс Експрес, за да наблюдават движението на определени заредени частици от марсианската атмосфера в свободно пространство. Това движение на частиците се причинява от слънчевия вятър, който за разлика от земята на Марс е екраниран от магнитно поле. В определени райони над атмосферата слънчевият вятър предизвиква смукателен ефект, последван от заредени молекули кислород и въглероден диоксид. С предположението, че слънчевият вятър е духал почти постоянно през последните 3, 5 милиарда години, изследователите също могат да се доближат до загубата на вода.

Като цяло Марс може да е загубил за този период височина на водата от само четири до седемдесет сантиметра. От други проучвания астрономите обаче знаят, че в далечното минало трябва да е имало значително повече вода на Марс. Например, изследователи на НАСА от други данни от Марс Експрес са заключили доказателства за големи поява на подземни водни ледове. От формата на повърхността и следите от течението изследователите правят също извода, че предишно съществували океани с широки планети с дълбочина на водата от 600 метра до един километър.

Само миналата година изследователите идентифицираха свежи следи от потока, сравнявайки снимки на няколко години един от друг. Те вярват, че трябва да има вода от дълбочината до счупената повърхност. Следователно за Барабаш и неговите колеги е правдоподобно, че Марс все пак ще има водата си под повърхността, ако не я е изпуснал в космоса. По-нататъшните изследвания обаче трябва да разгледат алтернативни варианти като астроидите. За космическите изследователи водата на Марс е не само интересна като питейна вода за бъдещи мисии на Марс, но и като източник на водород и кислород в ракетните горива и като потенциална основа за живот.

Нов учен, онлайн услуга Оригинални изследвания на изследователи: Стас Барабаш (Шведски институт за космическа физика, Кируна) и др .: Science, том 315, стр. 501 ddp / science.de? Мартин Schäfer реклама

© science.de

Препоръчано Избор На Редактора